За българския чиновник публичността се свежда до софра с баклавички.

За баклавата и европейския данъкоплатец

За българския чиновник публичността се свежда до софра с баклавички.
За българския чиновник публичността се свежда до софра с баклавички.

Как бихте реагирали ако разберете, че парите, които плащате като данъци, се харчат за баклавички, дребни сладки и тям подобни чиновнически приумици?

А как би реагирал европейският данъкоплатец?

Със сигурност реакцията му няма да е по-различна от вашата.

На практика обаче се случва точно това – европейски пари се харчат за баклавички, с които се тъпчат присъстващи на събирания, наричани иначе претенциозно пресконференции. Всъщност едва ли еврочиновниците създали изискванията за публичност по европейските проекти са допускали, че на техните правила може да се върже тел и да бъдат побългарени. Защото по определение публичността е зоната на контакт между държавната власт и частната сфера. В случая Европа дава пари за реализирането на проект и това трябва да стане достояние на обикновения данъкоплатец. На практика, обаче, в Кърджали се получава нещо различно. И причината за това е, че за българския чиновник публичността се свежда стриктно спазване на точките и параграфите от разни договори. Тези договори най-често се изпълняват кръг любими на определени чиновници фирми, независимо, че тяхната компетентност не надхвърля изработката на табели, банери, папки или химикали с надпис. Всъщност на кого му дреме от това, че публичността се свежда до яденето на баклавички?

НЕНКО СТАНЕВ

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *