Иманяри съсипаха римски мост край граничното село Дрангово

По римския мост в центъра на с. Дрангово са преминавали не само магарета, но и автомобили.

По римския мост в центъра на с. Дрангово са преминавали не само магарета, но и автомобили.

Иманяри съсипаха един от най-красивите мостове в Родопите край кирковското село Дрангово. Съоръжението, по което хората са преминавали от векове, напрактика е неизползваемо. Търсачите на древни съкровища буквално са сринали една трета от свода на древния мост. Освен в разрушената част на моста от лявата страна му страна зее обрасла с бурени дупка, която също е направена от иманяри. Техните следи могат да се видят навсякъде в района.

Ахмед Сапунджиев

Ахмед Сапунджиев

„Мостовете ли? Те са стара работа. Никой не знае кога са строени. Старите разправяха, че били от римско време. Правили ги заедно с пътищата към Беломорието“, казва 80-годишният Ахмед Сапунджиев, прехвърля крак над самара на магарето си и чевръсто скача от него. Потупва охраненото животно, а после сяда на раздумка пред кафенето на селския мегдан в Дрангово. Селото, което се намира на няколко километра от балгаро-гръцката граница е известно с двата си стари моста, за които местните упорито твърдят, че са строени преди около 2 000 години.
Единият мост е в центъра на селото в махала Средска и свързва двата бряга на река Дранговска.Някога мостът в центъра на селото е бил 5-сводест, но реката е отнесла два от сводовете му, които не са били стъпили на твърда основа. Висок е 5 метра, а дължината му е 38 метра. Местните са го ползвали до края на 90-те години, когато от метри от стария е построен нов желязо-бетонен мост.
„Минавахме не само с магарета по него. И с мотори, и с автомобили го пресичахме, но здрав излезе и не мръдна толкова години“, твърди Ахмед Сапунджиев. Той е категоричен, че днес такива здрави съоръжения не могат да се направят.

Иманярите са унищожили голяма част от свода на моста извън селото.

Иманярите са унищожили голяма част от свода на моста извън селото.

Другият мост, който е чест обект на иманярски набези и е почти унищожен, е разположен над горното течение на река Пещерска под махала Караджовска. Някога при прииждането на реките в района той е бил единствената връзка на околните махали със света. Използван е и от обитателите на закритата вече гранична застава. Съоръжението е едносводесто и е изработено по същия начин както и това в центъра на Дрангово. Височината му е 6 метра, а дължината му – 32 метра. Мостът на река Пещерска се сочи от покойният местен историк Иван Балкански като един от най-красивите в района в книгата му от 1978 г.

Следите от търсачите на съкровища са навсякъде в района.

Следите от търсачите на съкровища са навсякъде в района.

„Стари мостове в Кърджалийски окръг“.
„Бетонът и асфалтът не вършат. Мостовете са правени само от камък и вар, но въпреки това са изкарали векове. Досега никой не ги е ремонтирал, толкова здраво са направени“, казва бай Аптула Кадиров. Според него тайната е в начина на построяване.
„Правели са варта на място, слагали са я негасена и са я гасяли докато са редели камъните. Ей затова са толкова здрави“, обяснява възрастният мъж. Зидовете са правени с обработени речни камъни, които са приблизително еднакви като размер, а вътрешната част се е пълнела с чакъл.

Мехмед Тахиров се опасява, че мостовете на Дрангово ще изчезнат както и 5-те селски воденици, за които вече си спомнят само старците.

Мехмед Тахиров се опасява, че мостовете на Дрангово ще изчезнат както и 5-те селски воденици, за които вече си спомнят само старците.

Местната легенда разказва, че за да се запазят толкова дълго време мостовете е правен курбан.
„Старите разправяха, че не е бил обикновен курбан. Човек е даден в жертва. Така е било някога“, твърди бай Мехмед Тахиров. Според него заедно със страховитите легенди от уста на уста се разказва и за злато скрито в мостовете. Историите за имане в мостовете, обаче не са местни. Според предание, предавано от баща на син в Дрангово наистина в района имало заровени 8 товара със злато. Скрил ги в османско време чорбаджия от Гюмюрджина, но никой не знаел точно къде е заровено златото. Според местната легенда на дъното на езерото, наречено Синия вир над селото, лежал камък с надпис на арабски език. Именно той посочвал мястото, където са скрити златните лири.

Мостът над река Пещерска е един от най-красивите в района.

Мостът над река Пещерска е един от най-красивите в района.

Част от хората в Дрангово са убедени, че съкровище може да се търси навсякъде, но не и в мостовете. Никой не би скрил нещо ценно в мост, защото рискът да бъде отсенен от придошлата река е много голям. Въпреки тази логика на местните в района често шетат иманяри.
„Идват с разни стари карти, разпитват, а нощем копаят тук и там. Разправят, че са извадили алтъни от левия крак на моста извън селото. Чух шум по моста една нощ като се връщах от вечерната молитва в джамия, ама не обърнах внимание, помислих, че е от водата. На другата сутрин на моста зееше голяма дупка“, твърди бай Мехмед. Той допълва, че освен карти пришълците носели и машинки, които показват къде има метал.
Жителите на Дрангово свързват иманярството с демокрацията.
„Преди 30 години такива неща нямаше. Беше много строго. Тук и пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да дойде да рови, защото бяхме гранична зона. Да стигнеш до селото се изискваше открит лист и се минаваха няколко проверки“, твърдят местните. След 1989 година, обаче нещата се променят.
„Много хора идват да гледат мостовете. Едни с фотоапарати, други с металотърсачи“, твърдят местните. В селото още се коментира слячая от миналата година когато край Дрангово беше заловен иманяр, разбил тракийски храм от III-II век преди Христа. Мъжът успял да изрови от древното светилище, което се намира на самата гранична бразда с Гърция 61 бронзови статуетки, сред които 17 броя тракийски конници, и 8 монети с изображения на Зевс и Аполон.
В селото още си спомнят за двама мъже, представили се за военни офицери от Сливен, които обходили на шир и длъж района с металотърсач.
„Офицерите търсеха римска църква“, твърди Кяшиф Исуфов. Край селото пришълците открили останки от стари зидове. „Разровиха, извадиха няколко тухли, счупиха ги, огледаха ги внимателно и казаха, че стените са от църква, но не римска, след което си събраха машинариите и си заминаха“, спомня си Исуфов.

Аптула Тахиров твърди, че древните са гасили варта за мостовете на място и това е причината строежите да са толкова здрави.

Аптула Тахиров твърди, че древните са гасили варта за мостовете на място и това е причината строежите да са толкова здрави.

„Най-лошото е, че както е тръгнало тия мостове дето са оцелели стотици години просто ще се срутят. Ще изчезнат както изчезнаха и воденици по реката“, казва Мехмед Кадиров. Водениците били 5, но за тях и за вкусния качамак от смелената в тях царевица вече си спомнят единствено по-възрастните дранговци. Според местното предание една от водениците била омагьосана и камъните й можели да се въртят сами. Местните предпочитат да не разказват тези стари истории, просто махват с ръка и казват „Шейтанска /дяволска/ работа“.

Ненко СТАНЕВ

About the author

I am a software engineer with 3 years of experience on working with an amazing CMS software called WordPress.