Пеещ часовник отмерва времето в Кърджали вече 35 години

Вече 35 години пеещият часовник определя ритъма в Кърджали.

Вече 35 години пеещият часовник определя ритъма в Кърджали.

Сутрин в 6 ч. Кърджали се събужда с „Питат ли ме дей зората“ и заспива вечер в 22 ч. с „Къде си вярна ти любов народна“. Това са само част от мелодиите, които вече 35 години на всеки кръгъл час озвучават центъра на града. Патриотичните песни звучат от часовниковата кула в сградата на полицията, а веднага тях след гонг отброява точния час. Случва се 17 пъти в денонощието, а рано сутрин и късно вечер, когато шумовете на града замрат, звукът се чува не само в центъра, а и в крайните квартали.

За 24-ти май часовникът изпълнява специална програма за празника и през целия ден звучи „Върви народе възродени“. В началото на 90-те години репертоарът е редактиран и от него са премахнати „Ставай, ставай страна огромная“, „Когато на Дунав се мръкне“ и други мелодии от времето на социализва.
С годините градският часовник се е превърнал в част от ежедневието на Кърджали както звънът на църковните камбани от енорийския храм „Свети Георги Победоносец“ и езана /призива за молитва/ от минарето на централната джамия.

Делчо Бурмов влиза в часовниковата кула поне 2 пъти седмично, за да контролира работата на системата.

Делчо Бурмов влиза в часовниковата кула поне 2 пъти седмично, за да контролира работата на системата.

„Идеята за пеещ градски часовник възниква в средата на 70-те години. Неин автор е тогавашния кмет на Кърджали Димитър Милев“, разказва 60-годишният Делчо Бурмов, човекът, който вече 10 години се грижи за съоръжението. Градоначалникът иска да се запълнят четирите кръгли отвора на кула, изградена заедно със сградата на т.нар. Постоянна комисия още през 1931 година. През 1976 г. Милев търси съдействието на ген. Костадин Мирчев, тогава началник на Окръжното управление на МВР, което се помещава в старата сграда.
„Часовникът е изработен от специалисти на централно техническо поделение във вътрешното министерство. Той е изцяло електорнен и в него няма никакъв часовникарски механизъм“, твърди Бурмов. Освен на кулата в центъра е трябвало да бъдат поставени радиосинхронни часовници още на шест обществени сгради на различни места в града, но те така и не заработват. Командното устройство на радиосинхрон е доставено от ГДР и разположено в местната астрономическа обсерватория. Часовникът в центъра започва да работи, но инициаторите на идеята не остават удоволетворени от първоначалния вариант.
„Искали са да звучи мелодия, а часовникът да отброява времето на всеки час“, казва Бурмов. В основата на идеята за озвучаването стояла полска легенда. Според нея от 12-ъгловия купол на катедрала „Вабел“ в Краков ежедневно излизал тромпетист, който изсвирвал мелодия на всеки час.

Усилвателите, които се използват за озвучаване са български и са произведени през 70-те години.

Усилвателите, които се използват за озвучаване са български и са произведени през 70-те години.

С техническото изпълнение на озвучаването се заема кърджалийският радио-конструктор Павел Павлов. Мелодиите са обработени от местните преподаватели по музика семейство Добринка и Юри Герови. Музикалните изпълнения с електронен синтезатор на известния в миналото наш музикант Симо Лазаров. Записите са направени в Българско национално радио.
„Системата работи в първоначалния си вариант с незначителни подобрения“, твърди Бурмов. Той допълва, че все още се намират части и благодарение на това успява да поддържа в часовника. Усилвателите са български, изработени през 70-те години. Те се включват от управляващ часовник в кулата. До него има и контролен часовник, който отчита времето независимо от системата. 6-те рупора, от които звучат мелодиите и гонга, са унгарски. Цялата система се захранва от 3 акумулатора, които се подменят на 3 години.
Сред нововъведенията са светлодиодите, които осветяват 4-те циферблата през нощта. След като при една буря мълния изгорила транзисторите в системата, на кулата е поставен и гръмоотвод.
За 100-годишнината от освобождението на Кърджали, което се отбеляза през 2012 година, часовниковата кула е обновена по инициатива на общината. Старите стъклени циферблати са заменени с нови, изработени от фирма, занимаваща се с пътни знаци и табели. Гаранцията им е 17 години.
„Обновихме часовниковата кула по общинската програма за възстановяването на старите символи на Кърджали“, каза кметът на града Хасан Азис. Освен подмяната на циферблатите общината е отпуснала средства за хидроизолация на кулата и поправка на пода й, който е гредоред и е бил сериозно изгнил. Според кмета на Кърджали пеещият градски часовник трябва да се запази на всяка цена, защото е станал част от ежедневието на хората.

В кулата са разположени управляващ и контролен часовник.

В кулата са разположени управляващ и контролен часовник.

„Правен е наистина с мерак, щом толкова години работи само с дребни поправки“, твърди Бурмов. Според него условията в кулата са екстремни. През летните дни температурата тук достига до 50 градуса, а в студените зимни дни пада и под минус 20.
„Резките температурни промени влияят най-много на лентата със записа. Често тя се разтяга и тогава звукът се провлачва“, разказва Бурмов. В такива случаи се налага да реже и лепи увредените места. Бурмов живее в центъра и признава, че винаги когато чуе мелодията от часовника се заслушва дали звукът е нормален. Посещава кулата поне 2 пъти седмично. Най-често сверява часовникът. „Избързва с около 30 секунди на денонощие. Преди да го синхронизирам се налага да сверявам моя часовник. Правя го като гледам времето по различни телевизионни канали и в интернет и сверявам първо моя часовник“, казва мъжът. Два пъти в годината, когато се сменя времето, Бурмов изкачва стръмните стълби на кулата в ранни зори.
„Обикновено премествам стрелките към 4 часа сутринта. Правя го, защото часовникът от години определя ритъма на Кърджали. Ако не го сверя ще означава, че лъжа цял град“, твърди мъжът.
От няколко години Бурмов прави опити да модернизира часовника. Идеята му е да използва съвременните компютърни технологии, за да направи работата на системата по-съвършена.
„Мой племеник ми направи програма. С нея мога да управлявам часовника. Вързвам го на компютърния изход за принтера, но все още има известни детайли, които трябва да се изчистят“, казва Бурмов. Освен чисто софтуерните неволи според техника проблем може да създаде и хард диска. „Все пак в него има механика, а ще трябва да работи при екстремни условия“, казва Бурмов. През последните месеци той обмисля възможността да подкара системата от преносима памет.
Опитите на новата система техничарят прави в дома си, а звуковите сигнали изпробва в родното си село Дружинци.
„Не знам дали Кърджали е единственият град с пеещ часовник. Навремето подобен имаше и в Търговище. Със сигурност обаче Дружинци единственото село с пеещ часовни“, убеден е Бурмов.

Ненко СТАНЕВ

About the author

I am a software engineer with 3 years of experience on working with an amazing CMS software called WordPress.