За прясноизлюпените политици с чадър, амбициите и кокошките

kokoshkiОнзи ден гледах как един прясноизлюпен политик и настоящ кандидат-депутат храни кокошките си във „Веселчане“. Стъпваше някак особено, важно, с едната си ръка хранеше пернатите, а с другата държеше чадър.
Лошо няма и кандидат-депутате да си имат домашен любимец – котка, куче, хамстер, че даже и кокошки. Необичайното в случая беше чадъра. Настоящият политик от години храни пернатите си в дъждовно време, но никога не е носел чадър. Явно прясноизлюпеният политик беше решил, че новият му политико-социален статус не позволява просто така да храни кокошките и да го мокри дъжда.
В Кърджали има почти 140 мераклии от 25 листи с амбиции да се преборят за народната любов и влязат в следващия парламент парламента. Иначе казано за всеки от 5-те мандата зъби точат повече от 27 души. Сред мераклиите има какви си не – и юристи, и инженери, и журналисти, и бивши ченгета, и икономисти…
Наистина ли тези сериозни в реалния живот хора вярват, че ще могат да съберат заветните около 8 500 гласа, каквато е минималната цената на мандат в Кърджали, за да влязат в парламента?
Отговорът го дава поетът Стефан Цанев с четиристишието си:
„АМБИЦИИ ДУШИТЕ НИ ТЕРЗАЯТ,
мълчим, от завист бледи…
Лайкучките дали мечтаят
да станат слънчогледи?“.
Няма лошо човек да мечтае, дори мечтите му да са неосъществими. За разлика от мечтите, амбициите почти никога не умират. Удоволетворяването им по някакво странно стечение на обстоятелствата със сигурност води до ситуацията, в която прясноизюпен политик с чадър храни кокошки. Страшното е, че в този случай избирателят влиза в ролята на пернато.

About the author

I am a software engineer with 3 years of experience on working with an amazing CMS software called WordPress.