5-годишният Нуритин Исмаил кара мотоциклетът от май до октомври.

Имамин стана рокер по неволя

75-годишният Нуритин Исмаил изминава до 60 километра дневно с мотоциклета си и обслужва 4 села в Ардинско

5-годишният Нуритин Исмаил кара мотоциклетът от май до октомври.
5-годишният Нуритин Исмаил кара мотоциклетът от май до октомври.
imam1
Преди пътуване имаминът на ардинското с. Долно Прахово заменя молитвената си шапчица с каска.

Всяка сутрин 75-годишният Нуритин Исмаил сваля плетената молитвена шапчица, сгъва я внимателно и я прибира във вътрешния джоб на сакото си. След това нахлузва на главата си каска и запалва 125-кубиковия си мотоциклет.
„Пали от раз и мърка като коте“, казва старецът и погалва кормилото на мотоциклета си, след това енергично прехвърля крак през седалката и поема по тесните криволичещи междуселски пътища в Ардинско. Това се повтаря всяка сутрин през последните 4 години. В района на шега наричат бай Нуритин Имамина-рокер. Старецът наистина е мюсюлмански духовник и от 12 години служи в джамиите на 4 села около родното си село Башево. Това е и причината толкова често да яхва мотоциклета.
„На ден изминавам между 20 и 30 километра, но се случва и да навърдя повече от 60, ако ме извикат на погребение или мевлид /молебен/“, казва бай Нуритин. Той допълва, че кара мотора от началото на месец май до средата на октомври.
„На години съм, наболяват ме краката и затова се внимавам да не направя някоя беля“, пояснява старецът. През студените месеци разчитал на съселяните си с автомобили. „Все някой пътува в мойта посока, не ме оставят на пътя, винаги ме качват, казва имаминът. До преди 4 години обикалял селата с велосипед, който още пази в гаража на зет си.

До преди 4 години духовникът обикалял джамиите на околните села с велосипед, който още пази.
До преди 4 години духовникът обикалял джамиите на околните села с велосипед, който още пази.

„Един ден синът ми каза, че ще ми купи мотоциклет. Помислих си, че се шегува. Докара го няколко дни по-късно. Купил го от Плевен за 1 600 лева“, разказва имаминът. Той без трудност заменил велосипеда с хондата, защото докато все още работел карал съветски „ИЖ-Планета“.
„Работех в предприятието „Борба с ерозията“. Карал съм все тежки машини – трактори и булдозери. Така и не посмях да се кача на лек автомобил. А се налагаше да обикалям целия регион. Правех го със мотор. Карах „Планета“-та 22 години“, спомня си старецът. Според него и съветската и японската машина си имат предимствата. „Руснакът беше направил мотора мощен и здрав, но пък много по-тромав и харчеше много бензин. Хондата е по-нежна, по-пъргава, а разходът й е около 4 литра на 100 километра. Все пак за пътуванията ми сега японсият мотор е по-добър“, смята имаминът. Друго предимство, което изтъква е здравината на сегашната си машина.

Джамийският комплекс се поддържа от имамина и помощника му Рефик Юмерахмед.
Джамийският комплекс се поддържа от имамина и помощника му Рефик Юмерахмед.

„За 4 години не съм пипнал нищо по мотора, само наливам бензин. Четиритактов е и не му се слага масло в горивото, пояснява старецът. Той допълва, че напоследък акумулаторът му създавал проблем и вероятно догодина ще се наложи да купува нов. Задължително при пътуванията си носи резервна вътрешна гума и ръчна помпа, прикрепена към седалката. Имаминът държи резервоара винаги пълен. Така било по-добре, защото не хващал ръжда, а и най-близката бензиностанция е на 20-ина километра от Башево.
„Работата ми е такава, че не знам кога и къде ще ме извикат. Затова трябва да съм готов“, обяснява старецът. Той приема службата си в 4-те джамии като призвание. Предшествениците му също са били духовници в района.
„И дядо ми, и баща ми са служили. Били са хафузи, което означава, че са знаели целия Коран наизуст. Баща ми е завършил училище в Шумен и дълги години работеше като учител в хасковското село Караманци. Той ме обучи за имамин.

Тюрбето, за което се вярва, че помага при деца с парализа.
Тюрбето, за което се вярва, че помага при деца с парализа.

Не съм ходил в медресе /духовно училище/“, разказва старецът. В края на живота си баща му служил в храма на ардинското село Млечино. „Почина в джамията по време на петъчна молитва“, казва бай Нуридин. Той признава, че не е на нивото на предшествениците си.
„Не знам Корана на изуст, но мога да чета арабски и да водя намаз /служба/“, казва бай Нуридин. Според него От 4-те храма, в които служи, най-важен е този в Долно Прахово.
„Тази джамия е най-старата и най-голямата. Строена е в края на 18 век. Към джамията е имало медресе и в него са се обучавали духовници, които после са служили в цяла Южна България. По време на Балканската война е била опожарена, а след това възстановена отново от местните хора“, обяснява бай Нуритин. Той и помощникът му Рефик Юмерахмед са се поддържат целия комплекс с пари от дарения, давани предимно от заможни местни изселници.
„Става бавно, но важното е да е хубаво. Сега предстои да измажем минарето. Парите ги дава богат нашенец от Турция. За оградата пък ни отпуснаха материали от община Ардино“, казва имаминът. Той с гордост показва тюрбето /гроб/ край джамията, в който е погребан първия учител в медресето. До преди 10-ина години тюрбето било запуснато, но заедно с Рефик го възстановили.
„Хората вярват, че като се прочете молитва пред гроба това помага за оздравяването на деца. Идват чак от Асеновград и дори от Нова Загора. Казват, че помага много при парализи“, разказва имаминът. В джамията се събирали около 30-ина възрастни местни хора в дните когато имало молитва. Но по време на байрямите храмът не можел да събере богомолците, които се завръщали в родния си край и се налагало да се молят дори на двора.
„Най-лошото е, че се разбягаха младите хора от селата в района и сега тук живеят предимно старци. Но то е така – човек е от там, където е работата му. Като няма поминък бягат към Кърджали, вътрешността на страната и в чужбина, а от нашия край по-хубав няма“, разсъждава имаминът. Той твърди, че е разбрал какво е носталгия към родното място в края на миналия век, когато е живял 7 години в Истанбул. „Там не става за живеене. Има много хора, шумно и напрегнато е. Върнах се през 2000 година. В Родопите се живее къде-къде по-добре – спокойствое, чист въздух и вкусна храна. Няма място за сравнение“, твърди имаминът. Той признава, че въпреки солидния си стаж като моторист не би се наел да кара мотоциклет по улиците на мегаполиса. За сметка на това без проблем пътува по улиците на Ардино и Кърджали. „Често около мотора се събират младежи, а като видят, че се качвам на него ми се радват и ме окуражават“, разказва бай Нуридин. По телевизора той често виждал да показват рокери и съборите им. Имаминът признава, че понякога му се приисква и той да отиде.
„Всяко нещо с времето си. Ако бях млад със сигурност щях да отида поне на един събор, но на моите години няма как. Когато човек е млад прави много неща, но когато минат годините човек трябва да се съобразява“, казва бай Нуридин.

Ненко Станев

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *