Иманяри съсипаха един от най-красивите мостове в Родопите край кирковското село Дрангово. Съоръжението, по което хората са преминавали от векове, напрактика е неизползваемо. Търсачите на древни съкровища буквално са сринали една трета от свода на древния мост. Освен в разрушената част на моста от лявата страна му страна зее обрасла с бурени дупка, която също е направена от иманяри. Техните следи могат да се видят навсякъде в района.
„Мостовете ли? Те са стара работа. Никой не знае кога са строени. Старите разправяха, че били от римско време. Правили ги заедно с пътищата към Беломорието“, казва 80-годишният Ахмед Сапунджиев, прехвърля крак над самара на магарето си и чевръсто скача от него. Потупва охраненото животно, а после сяда на раздумка пред кафенето на селския мегдан в Дрангово. Селото, което се намира на няколко километра от балгаро-гръцката граница е известно с двата си стари моста, за които местните упорито твърдят, че са строени преди около 2 000 години.
Единият мост е в центъра на селото в махала Средска и свързва двата бряга на река Дранговска.Някога мостът в центъра на селото е бил 5-сводест, но реката е отнесла два от сводовете му, които не са били стъпили на твърда основа. Висок е 5 метра, а дължината му е 38 метра. Местните са го ползвали до края на 90-те години, когато от метри от стария е построен нов желязо-бетонен мост.
„Минавахме не само с магарета по него. И с мотори, и с автомобили го пресичахме, но здрав излезе и не мръдна толкова години“, твърди Ахмед Сапунджиев. Той е категоричен, че днес такива здрави съоръжения не могат да се направят.
Другият мост, който е чест обект на иманярски набези и е почти унищожен, е разположен над горното течение на река Пещерска под махала Караджовска. Някога при прииждането на реките в района той е бил единствената връзка на околните махали със света. Използван е и от обитателите на закритата вече гранична застава. Съоръжението е едносводесто и е изработено по същия начин както и това в центъра на Дрангово. Височината му е 6 метра, а дължината му – 32 метра. Мостът на река Пещерска се сочи от покойният местен историк Иван Балкански като един от най-красивите в района в книгата му от 1978 г.
„Стари мостове в Кърджалийски окръг“.
„Бетонът и асфалтът не вършат. Мостовете са правени само от камък и вар, но въпреки това са изкарали векове. Досега никой не ги е ремонтирал, толкова здраво са направени“, казва бай Аптула Кадиров. Според него тайната е в начина на построяване.
„Правели са варта на място, слагали са я негасена и са я гасяли докато са редели камъните. Ей затова са толкова здрави“, обяснява възрастният мъж. Зидовете са правени с обработени речни камъни, които са приблизително еднакви като размер, а вътрешната част се е пълнела с чакъл.
Местната легенда разказва, че за да се запазят толкова дълго време мостовете е правен курбан.
„Старите разправяха, че не е бил обикновен курбан. Човек е даден в жертва. Така е било някога“, твърди бай Мехмед Тахиров. Според него заедно със страховитите легенди от уста на уста се разказва и за злато скрито в мостовете. Историите за имане в мостовете, обаче не са местни. Според предание, предавано от баща на син в Дрангово наистина в района имало заровени 8 товара със злато. Скрил ги в османско време чорбаджия от Гюмюрджина, но никой не знаел точно къде е заровено златото. Според местната легенда на дъното на езерото, наречено Синия вир над селото, лежал камък с надпис на арабски език. Именно той посочвал мястото, където са скрити златните лири.
Част от хората в Дрангово са убедени, че съкровище може да се търси навсякъде, но не и в мостовете. Никой не би скрил нещо ценно в мост, защото рискът да бъде отсенен от придошлата река е много голям. Въпреки тази логика на местните в района често шетат иманяри.
„Идват с разни стари карти, разпитват, а нощем копаят тук и там. Разправят, че са извадили алтъни от левия крак на моста извън селото. Чух шум по моста една нощ като се връщах от вечерната молитва в джамия, ама не обърнах внимание, помислих, че е от водата. На другата сутрин на моста зееше голяма дупка“, твърди бай Мехмед. Той допълва, че освен карти пришълците носели и машинки, които показват къде има метал.
Жителите на Дрангово свързват иманярството с демокрацията.
„Преди 30 години такива неща нямаше. Беше много строго. Тук и пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да дойде да рови, защото бяхме гранична зона. Да стигнеш до селото се изискваше открит лист и се минаваха няколко проверки“, твърдят местните. След 1989 година, обаче нещата се променят.
„Много хора идват да гледат мостовете. Едни с фотоапарати, други с металотърсачи“, твърдят местните. В селото още се коментира слячая от миналата година когато край Дрангово беше заловен иманяр, разбил тракийски храм от III-II век преди Христа. Мъжът успял да изрови от древното светилище, което се намира на самата гранична бразда с Гърция 61 бронзови статуетки, сред които 17 броя тракийски конници, и 8 монети с изображения на Зевс и Аполон.
В селото още си спомнят за двама мъже, представили се за военни офицери от Сливен, които обходили на шир и длъж района с металотърсач.
„Офицерите търсеха римска църква“, твърди Кяшиф Исуфов. Край селото пришълците открили останки от стари зидове. „Разровиха, извадиха няколко тухли, счупиха ги, огледаха ги внимателно и казаха, че стените са от църква, но не римска, след което си събраха машинариите и си заминаха“, спомня си Исуфов.
„Най-лошото е, че както е тръгнало тия мостове дето са оцелели стотици години просто ще се срутят. Ще изчезнат както изчезнаха и воденици по реката“, казва Мехмед Кадиров. Водениците били 5, но за тях и за вкусния качамак от смелената в тях царевица вече си спомнят единствено по-възрастните дранговци. Според местното предание една от водениците била омагьосана и камъните й можели да се въртят сами. Местните предпочитат да не разказват тези стари истории, просто махват с ръка и казват „Шейтанска /дяволска/ работа“.
Ненко СТАНЕВ